istoriia
История
С термина „Софийска Света гора” се обозначават група манастири, които възникнали през Българското средновековие и съставлявали една духовна общност, под общо управление. Тези манастири били разположени в полите на Витоша, Люлин, Руй планина, Плана, Лозенска планина, както и по южните склонове на Стара планина, Драгоманските възвишения, из Софийското и Ихтиманското поле. По време на Второто българско царство цар Иван Александър издигнал около София (Средец) четиринайсет манастира. Изследователите не са единодушни по въпроса колко и кои са били манастирите, образуващи комплекса, и включват различни обители в обсега й. Някои включват само 14 манастира: Драгалевския „Св. Богородица Витошка”, Кремиковския „Св. Георги”, Елешнишкия „Св. Богородица”, Курилския „Св. Иван Рилски”, Лозенския „Св. Спас”, Германския „Св. Иван Рилски”, Осеновлашкия „Седемте престола”, Дивотинския „Св. Троица”, Илиенския „Св. Илия”, Кладнишкия „Св. Никола”, Кокалянския „Св. Архангел Михаил”, Сеславския „Св. Николай Мирликийски” и Искрецкия манастир „Св. Богородица”. Други изследователи приемат, че Софийското светогорие се състояло от 25 манастира, като включват в него и Горнобанския манастир „Св. св. Кирил и Методий”, Подгумерския „Св. Димитър”, Железнишкия „Св. Дух”, Боянския “Св. Пантелеймон”, Бистришките манастири “Св. Петка” и “Св. Петър”, Владайския “Св. Петка”, Урвишкия „Св. Никола Летни”, Лозенския „Св. ап. Петър и Павел”, Алинския „Св. Спас“. Някои съвременни изследователи дори включват в понятието „Мала Света гора” всички манастири, разположени на територията на София град и на Пернишки окръг.

Начело на монашеското обединение стоял главен манастир, наречен Лавра. До падането на България под османско владичество това бил Бистришкият манастир „Св. Георги”, а през ХV в. мястото му заема Драгалевската обител „Св. Богородица Витошка”. Манастирите се строели по подобие и повтаряли устава и структурата на организиране на Атонската монашеска република. Този пръстен от тясно свързани помежду си манастири се оформя в продължение на няколко века. Някои от тях се появяват още в годините на Първата българска държава, като бележат най-голямо развитие и духовен ръст през XIV в.

Днес в Софийска област има 66 православни манастира, от които 44 са функциониращи.
za-proekta
За проекта
Маршрутът за поклоннически и културен туризъм „Софийска Света гора“ се основава на възраждането на поклонническия път, свързващ духовните обители в околностите на София.

Целта на проекта, иницииран от фондация Credo Bonum в партньорство със Столична община, е да съживи интереса към тези уникални паметници, да насърчи по-отговорно отношение към природата и историческото наследство, чрез създаване на подходящи условия за културен туризъм.

Основните дейности на фондацията са свързани с подобряването и развиването на алтернативните пътища между църквите и манастирите в Софийската Света гора – пешеходни и вело пътеки – познати най-вече на малцина от запалените поклонници или любители на активната почивка. Част от стъпките по популяризирането на този маршрут са поставянето на указателни табели, маркировка, публикуване на информационни материали, създаване и поддържане на интернет сайт.

Пилотната фаза на проекта засяга северната част на Софийската Света гора, която обхваща 9 манастира и 14 църкви в района между Бухово и Кътина. За да се превърнат реално в действащи средища за културен туризъм, до всички тези обекти трябва да бъдат изградени благоустроени маршрути, оформени публични пространства за отдих и различни прояви.

Фондацията финансира дейностите си със собствени средства, като работи в тясно сътрудничество със Столична община и всички държавни и обществени институции, заинтересовани от богатството на Софийската Света гора.